„ОТРЫВОК”
Сергей Евгеньевич Нельдихен-Ауслендер (1891-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТКЪС
О, жени, два и полвина аршинови кукли,
кикотещи се, хълмистотели,
мекоусти, прозрачнооки, кестенявокоси.
Носещи всевъзможни ризогащи, обкичени с матови обици-висулки,
обичащи алтогласните ми проповеди и лоши домакини –
как ме привличат подобни жени, вълнуват ме!
По улиците се придвижват двойки,
всички си имат жени и любовници,
но за мен няма подходящи;
а аз съвсем не съм някакъв изрод,
ето, дори когато пълнея, приличам в лицето
на Байрон...
* Аршин – мярка за дължина, един руски аршин е равен на 71 см.
Ударения
ОТКЪС
О́, жени́, два́ и полви́на арши́нови ку́кли,
кико́тешти се, хълми́стоте́ли,
мекоу́сти, прозра́чноо́ки, кестеня́воко́си.
Но́сешти всевъзмо́жни ризога́шти, обки́чени с ма́тови обици́-вису́лки,
оби́чашти алтогла́сните ми про́поведи и ло́ши домаки́ни –
ка́к ме привли́чат подо́бни жени́, вълну́ват ме!
По у́лиците се придви́жват дво́йки,
вси́чки си и́мат жени́ и любо́вници,
но за ме́н ня́ма подходя́шти;
а а́з съвсе́м не съм ня́какъв и́зрод,
е́то, дори́ кога́то пълне́я, прили́чам в лице́то
на Ба́йрон...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Нельдихен
ОТРЫВОК
Женщины, двухсполовинойаршинные куклы,
Хохочущие, бугристотелые,
Мягкогубые, прозрачноглазые, каштановолосые.
Носящие всевозможные распашонки и матовые висюльки – серьги,
Любящие мои альтоголосые проповеди и плохие хозяйки –
О, как волнуют меня такие женщины!
По улицам всюду ходят пары,
У всех есть жены и любовницы,
А у меня нет подходящих;
Я совсем не какой-нибудь урод,
Когда я полнею, я даже бываю лицом похож
на Байрона...
---------------
Руският поет Сергей Нелдихен (Сергей Евгеньевич Нельдихен-Ауслендер) е роден на 27 септември/9 октомври 1891 г. в гр. Таганрог, Ростовска област. Завършва Харковския университет. Участник е в Първата световна война. Публикува в списания и алманаси като „Абраксас”, „Цех поэтов”, „Литературное обозрение” и др. Смята се за поет-примитивист. Член е на третата вълна на гумильовската група на акмеистите „Цех поэтов” (1921-1923 г.). Работи във в. „Пионерская правда” и в Дома за художествено възпитание на деца в Москва. През 1931 г. е арестуван и интерниран за три години в Казахстан. През 1941 г. отново е арестуван без конкретни обвинения и изпратен в лагерите на ГУЛАГ. Автор е на книги с поезия, афористична проза, литературознание и литературни манифести, сред които „Ось” (1919 г.), „Органное многоголосье” (1922 г.), „Праздник (Илья Радалет): Поэмо-роман” (1923 г.), „Веселый стишок учёбе впрок” (1926 г.), „Основы литературного синтетизма” (1929 г.), „Перед тем как выйти в бой, эти правила усвой” (1929 г.), „С девятнадцатой страницы” (1929 г.), „Веселые чертежники: Книга для чтения учащихся 1-й ступени 2-3-го года обучения” (1930 г.), „Девять слов” (1930 г.), „Он пришел и сказал” (1930 г.), „Прогулка” (1930 г.), „Он пошел дальше” (1930 г.), „Гражданское мужество” (1933 г.) и др. Умира при неизяснени обстоятелства в началото на 1942 г. в един от лагерите на ГУЛАГ.